Дебело черво
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дебелото черво (на латински: intestinum crassum) представлява крайната част от храносмилателния канал при човека, гръбначните и някои от безгръбначните животни. То се простира от илео-цекалната клапа (ileocaecal valve) на Баухин, където то се съединява с тънкото черво, до заднопроходното отвърстие, наричано още анус.
Дебело черво | |
---|---|
Коремна кухина гледана отпред. В сиви контури са изобразени дебелите черва, стомахът и тънките черва. | |
Коремна кухина гледана отпред. В червено е черния дроб, а в синьо са стомахът и дебелите черва. | |
Латински | intestinum crassum |
Атлас | Дебело черво |
Лимфа | Мезентериални лимфни възли |
Elsevier | Large intestine |
Дебело черво в Общомедия |
Не всичката храна, която човек изяжда, може да бъде смляна в храносмилателния канал и използвана от организма. Несмляната част не може да бъде всмукана от тънкото черво и попада в дебелото. Нормално при възрастен човек дебелото черво е с дължина около 1,5 m и е значително по-широко от тънкото, като диаметърът му намалява в дистална посока. В началната си част диаметъра му варира около 70 – 80 mm, а в края намалява до 40 – 50 mm. В него се всмукват от чревното съдържимо само вода и соли. То започва със „сляп“ участък, притежаващ и малък израстък, наречен апендикс. В дебелото черво живеят много безвредни бактерии, предизвикващи гниене на някои хранителни отпадъци, при което се образуват газове. Дебелото черво също извършва перисталтични движения, които осигуряват изхвърлянето на отпадъците от храната през ануса. Около ануса са разположени мускули – сфинктери. В дебелото черво има симбионтни на човешкия организъм бактерии, които могат да синтезират витамин К.