Джузепе Гарибалди
From Wikipedia, the free encyclopedia
Джузепе Гарибалди (на италиански: Giuseppe Garibaldi) е италиански генерал, политик и патриот. Заедно с Камило Кавур, Виктор Емануил II и Джузепе Мацини е смятан за един от „бащите на отечеството" на Италия. Като революционер той взема дейно участие в обединението на Италия и в Италианската революция.
Джузепе Гарибалди Giuseppe Garibaldi | |
италиански революционер и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Капрера, Италия |
Награди | Златен медал за военна храброст |
Семейство | |
Деца | Ричоти Гарибалди |
Подпис | |
Джузепе Гарибалди в Общомедия |
Гарибалди е съдбоносен за италианското Рисорджименто, лично ръководи и се сражава в голям брой военни кампании, които позволяват създаването на обединена Италия. Опитва най-често да действа от позиция на закона, което прави названието „революционер“ неточно: произведен е в звание генерал от временното правителство на Милано през 1848 г., генерал на Римската република от 1849 г. от военния министър и в името и със съгласието на Виктор-Емануил II, води Похода на хилядата.
Наречен е „герой на два свята“ заради участието си във военните действия както в Южна Америка (Бразилия, Уругвай) така и в Европа, които му донасят значителна известност както в Италия, така и в чужбина. Славата му се дължи на силното за времето международно медийно отразяване, което му помага и за което говори понякога с романтизъм, негова епическа поема. Най-големите интелектуалци, включително сред французите, Виктор Юго, Александър Дюма, Жорж Санд му показват своето възхищение. Обединеното кралство и Съединените щати му оказват съществена помощ, предлагайки му финансова и военна подкрепа в трудни обстоятелства.
Твърд републиканец по убеждение, оставя на заден план своите лични виждания, признавайки монархическата власт на Карл Алберт и Виктор-Емануил II, които се превръщат в носители и средоточие на обединителното дело, с което се противопоставя на Мацини, въпреки че бива един от неговите последователи в началото на политическия си живот. Походът на хилядата е кулминационният елемент в делото му: спечелва Юга на полуострова, който поставя под властта на Виктор-Емануил II, с което го прави крал на цяла Италия. Последните му начинания, целящи да интегрират Рим към италианското кралство, са неуспешни.
Гарибалди още приживе се превръща в мит, но има и своите противници – сред консервативните среди и духовенството и сред тези, които не споделят републиканските му убеждения.
В историята остава свързван с червените ризи, носени от доброволците му вместо униформа.