Диско
музикален жанр / From Wikipedia, the free encyclopedia
Диско (на английски: disco) е музикален жанр, възникнал в началото на 1970-те почти едновременно в САЩ и Европа. За американското диско е характерно звученето, близко до фънк и соул. Европейското диско е по близко до поп-музиката, особено през 80-те години на ХХ век. През 70-те в дискотеките се пускат аудио записи от водещ, наречен DJ (Disc-Jockey). За първи представители на диско ерата се смятат Bee Gees, Donna Summer, The Jackson 5. Първият диско клуб е Peppermint Lounge в Париж, който отваря врати още през 50-те години, а първият диско клуб в САЩ е Whiskey-A-Go-Go на Сънсет Булевард в Холивуд. През 60-те диското още не се е появило съвсем, но кубински танцьори танцуват вид салса и суинг, което може да се счита за начало на диско субкултурата. През 1968 г. се появява вид електронна музика със синтезатори и така постепенно са ражда диско музиката. Получава се интересен вид продължителен бийт, който позволява навлизането от една песен в друга без да се спира музиката. Един от най-известните диско клубове изобщо в историята на диско културата е Studio 54 в Ню Йорк. Впоследствие се създава и филм, посветен на този клуб и на онова време. През 1978 г. Джон Траволта и филмът с негово участие „Треска в събота вечер“ карат диско сцената направо да експлодира. Светът полудява по този нов вид музика. 1978 е годината, в която диското е в своя пик, Ню Йорк обявява Национална Диско седмица през месец юни
Диско | |
Стилистични корени | Фънк, соул, психеделична музика, салса, поп рок |
---|---|
Културни корени | САЩ и Канада, края на 1960-те и началото на 1970-те |
Типични инструменти | електрическа китара, бас китара, електрическо пиано, барабани |
Популяризиране | Средата на 70-те |
Диско в Общомедия |
Телевизията също не може да избяга от диско лудостта. Появяват се различни шоу програми като Dance Fever, the Gong Show, Soul Train и Star Search. Това обаче кара хората да останат по домовете си и да останат с погрешно впечатление за диското, наблюдавайки състезателната му, а не неговата социална страна. Постепенно с течение на годините диско клубовете биват затваряни, а самата музика се трансформира от появата на нови субкултурни направления. Така или иначе обаче времето е единственият съдник, който показва, че диското не е изчезнало – напротив то преживява един нов период на модификация, който в никакъв случай не е за подценяване.