Еладски период
From Wikipedia, the free encyclopedia
Еладският период е съвременен термин[1] от археологията и историята на изкуството, който обхваща бронзовата епоха (III – II хил. пр.н.е.) в континенталната част на днешна Гърция (Пелопонес, Атика и т.нар. Същинска Гърция). Въведен е, за да допълни термините, които описват приблизително същия период на о-в Крит (Минойска цивилизация) и Цикладските острови (Цикладска цивилизация). Хронологията на еладския период е тясно свързана с развитието на керамиката и се прилага основно към нея. Различните видове керамика могат да бъдат разделени на „ранна“, „средна“ и „късна“ керамика, отличаващи се със специфичен стил или произход. В някои случаи, в допълнение към относителната класификация по този показател, се използва и абсолютния метод на радиовъглеродната датировка.
Еладското общество и култура имат своите корени в неолитния период. По време на ранния еладски период се появяват методи за обработка на бронз (металургия), монументална архитектура и строеж на укрепления, йерархична организация на обществото и оживени контакти с останалите части на Егейско море. Тези черти се развиват допълнително по време на средния еладски период, забележителен с разпространението на минийска керамика и късния еладски период, когато настъпва разцвет на микенската цивилизация.
В творбите на древните поети и историци на Гърция този период обикновено се свързва с догръцките обитатели или т.нар. догръцки субстрат – термин, който често се асоциира или свързва с пеласгите, и по-рядко с други народи – минийци, кавкони, лелеги и др.