Ерик Кандел
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ерик Ричард Кандел (на английски: Eric Richard Kandel) е американски невропсихиатър от австрийски произход. През 2000 г. става един от тримата лауреати на Нобеловата награда за физиология или медицина, заедно с Арвид Карлсон и Пол Грийнгард. Кандел е удостоен с приза за изследванията си на физиологичната основа на съхранението на паметта в невроните, и по-точно „за откритието на принципите на краткосрочната и дългосрочната памет на молекулярно ниво“.
Ерик Ричард Кандел Eric Richard Kandel | |
американски невропсихиатър | |
Кандел на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, 2013 | |
Роден | |
---|---|
Религия | юдаизъм |
Учил в | Харвардски университет Колумбийски университет |
Работил в | Колумбийски университет |
Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (2000)[1][2] Pour le Mérite |
Семейство | |
Уебсайт | |
Ерик Ричард Кандел в Общомедия |
Кандел е професор по биохимия и биофизика в Колежа по медицина и хирургия към Колумбийския университет. Той е старши изследовател в Медицинския институт „Хауърд Хюз“. Той е и основател и първи директор на Центъра по невробиология и поведение, който понастоящем е Катедра по невронауки в Колумбийския университет. Популярно написаната му биография „В търсене на паметта: Появата на нова наука за съзнанието“ (In Search of Memory: The Emergence of a New Science of Mind) получава през 2006 г. наградата на Лос Анджелис Таймс за книга в областта на науката и техниката.