Ехинококоза
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ехинококоза (на латински: Echinococcosis, наричана още кучешка тения, на гръцки ἐχῖνος – бодил, κόκκος – ядка) е типична зооантропонозна хелминтоза. Зрелият индивид паразитира в червата на някои видове месоядни бозайници. Ларвата се развива във вътрешните органи на бозайниците, включително и в човека. Не е възможно заразяване на човек от човек. Заболяването има хроничен характер, води до значителни загуби в животновъдството и частична загуба на трудоспособност сред населението. Жизненият цикъл на паразита преминава през краен гостоприемник (каквито са представителите на семейство Кучета и по-рядко други хищни бозайници) и междинен гостоприемник (тревопасни бозайници, гризачи и хора). Заболяването протича с различни симптоми според това, в кои вътрешни органи на междинните гостоприемници се развива ларвата.
Ехинококоза | |
Разрязан хидатиден мехур в бял дроб на овца | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | B67 B67.0 Инвазия на черния дроб, предизвикана от Echinococcus granulosus B67.1 Инвазия на белия дроб, предизвикана от Echinococcus granulosus B67.2 Инвазия на костите, предизвикана от Echinococcus granulosus B67.3 Инвазия с друга локализация и множествена ехинококоза, предизвикана от Echinococcus granulosus B67.4 Инвазия, предизвикана от Echinococcus granulosus, неуточнена B67.5 Инвазия на черния дроб, предизвикана от Echinococcus multilocularis B67.6 Инвазия с друга локализация и множествена ехинококоза, предизвикана от Echinococcus multilocularis B67.7 Инвазия, предизвикана от Echinococcus multilocularis, неуточнена B67.8 Ехинококоза на черния дроб, неуточнена B67.9 Ехинококоза, друга и неуточнена |
МКБ-9 | 122.4, 122 |
Ехинококоза в Общомедия |
Известни са пет паразитни вида от род Echinococcus; четири от тях паразитират у човека. В България са регистрирани случаи с два от видовете – Echinococcus granulosus и Echinococcus multilocularis. Въпреки че вторият паразит е много по-опасен, той се среща по-рядко, затова стопанско и социално значение има Echinococcus granulosus. Той е широко разпространен сред селскостопанските тревопасни животни и домашните кучета. Голямата популация на паразита, липсата на осведоменост сред населението за същността на заболяването, както и лошата обществена и лична хигиена са причина ехинококозата да е актуално заболяване за страната през първото и второто десетилетие на XXI век.[1] Ехинококозата е пример за неконтролируемо увеличаване на заразени хора в сравнение с 1976 г., когато България се е нареждала на второ място по ограничаване на ехинококозата сред населението. Към 2011 г. България е на първо място по заболеваемост сред страните в Европейския съюз, като надвишаваща няколко пъти регистрираните за случаи в останалите страни.[1]