Ибн Халдун
From Wikipedia, the free encyclopedia
Абу Заид Абд ер-Рахман бен Мохамед бен Халдун ел-Хадрами (на арабски: أبو زيد عبد الرحمن بن محمد بن خلدون الحضرمي) е арабски учен и философ. Той е смятан за основоположник на демографията,[1] културната история,[2] историографията,[3][4] философията на историята,[5] и социологията.[1][4][5][6][7] Смятан е и за един от пионерите на съвременната икономическа наука,[4][8][9] въпреки че първите текстове в тази област принадлежат на живелия хилядолетие и половина по-рано индиец Чанакя.[10][11][12][13] Ибн Халдун работи също в областта на астрономията, историята, теологията, правото, математиката.
Ибн Халдун أبو زيد عبد الرحمن بن محمد بن خلدون الحضرمي | |
арабски учен | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | ислям |
Философия | |
Регион | Ислямска философия |
Епоха | Средновековна философия |
Интереси | Философия на историята |
Научна дейност | |
Област | История, социология |
Ибн Халдун в Общомедия |
Трудът му „Мукаддима“, известен още като „Пролегомена“ или „Въведение в историята“, се приема за първия завършен трактат върху основите на либералната икономика. Ценен е от учените като предшественик на Макиавели и дори е смятан за по-задълбочен теоретик от него. Ибн Халдун е извор на идеи за френските физиократи в зората на модерната икономическа наука. Съществуват сериозни съмнения, че бащата на икономиката Адам Смит е използвал идеи за написването на „Богатството на народите“ от Ибн Халдун.[14]