Изкълчване
From Wikipedia, the free encyclopedia
Изкълчването (също луксация; на латински: Dyslocatio, -onis) е увреждане на ставите, което се характеризира с трайно и значително (над 1/4) разместване на ставните повърхности спрямо нормалното им положение.[1] Частичното изкълчване е познато като сублуксация. Изкълчванията често се причиняват от внезапни травми по ставата, например вследствие на удар или падане. Изкълчването може да причини щети по околните връзки, сухожилия, мускули и нерви.[2] Луксация може да настъпи при всяка голяма (рамо, коляно) или малка става (пръсти на ръцете и краката). Едно от най-често срещаните изкълчвания е това на рамото.[1]
- Тази статия е за травмата в медицината. За явлението в механиката вижте Загуба на устойчивост.
Изкълчване | |
Специалност | спешна медицина |
---|---|
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | T14.3 |
МКБ-9 | 930 |
Мед. рубрики MeSH | D004204 |
Изкълчване в Общомедия |
Според своята етиология, изкълчванията са два основни вида:
- Травматични – настъпват при свръхнатоварване на ставите или при резки натоварвания в нехарактерна за ставата посока;
- Симптоматични – настъпват при леки или умерено тежки натоварвания на патологично изменени стави. В тези случаи изкълчването се проявява като клиничен признак на вече съществуващо заболяване – дисплазия, увреждания на ставните връзки и/или ставните капсули, и други.
Клиничните признаци на изкълчването са:[1]
- рязка, силна и непрекъсната болка, която се усилва при опит за движение;
- силен оток на ставата;
- невъзможност или силно ограничаване на движенията на ставата;
- миогенна контрактура в засегнатата област.
Лечението на изкълчването обикновено се осъществява чрез затворена репозиция, тоест квалифицирана манипулация за връщане на костите в обичайното им положение. Това трябва да се извършва само от обучено медицинско лице, тъй като може да нарани меките тъкани и/или нерви и кръвоносните съдове около луксацията.[3] Процесът може да бъде много болезнен. След изкълчване на някои стави, рискът от повторното им изкълчване се повишава. Това важи особено за раменната става, след чието изкълчване е препоръчително да се прилага физиотерапия.[4]