Източен фронт (Първа световна война)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Източен фронт е един от главните фронтове с военни действия през Първата световна война, сцена на редица решителни сражения между силите на Русия и Румъния от една страна и тези на Централния съюз от друга.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Източен фронт.
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Източен фронт | |||
Част от Първа световна война | |||
Артилерия във Варшава, немски пехотинци в Киев, румънски пехотинци готови за престрелка, крайцера Аврора, руска пехота марширува | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 17 август 1914 – 3 март 1918 | ||
Място | Източна Европа | ||
Резултат | Решителна победа на Централните сили | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Източен фронт в Общомедия |
В първите месеци на войната имперската руска армия опитва инвазия в Източна Прусия, но е победена от германците в битката при Таненберг. Същевременно Русия успешно навлиза в Галиция, след като разбива силите на Австро-Унгария там.[9] В района на Полското кралство германците опитват да превземат Варшава през октомври 1914, но не успяват. През 1915 г. обаче германската и австро-унгарската армии напредват, нанасяйки тежки поражения на Русия в Галиция и в Мазурското сражение, принуждавайки руската армия да премине в отстъпление. Великият княз Николай е заменен от самия цар на поста главнокомандващ на армията.[10] Няколко поредни руски офанзиви срещу Германия се провалят. Успешна руска операция срещу Австро-Унгария провежда генерал Брусилов.[11][12]
Кралство Румъния влиза във войната през август 1916, след като Антантата ѝ обещава Трансилвания (тогава част от Австро-Унгария). Румънската армия нахлува в Трансилвания и първоначално бележи успех, но е принудена да спре, а след това отблъсната от германската и австро-унгарската армия, когато България атакува в южната част на страната. Междувременно в Русия избухва Февруарската революция през февруари 1917. Цар Николай II е принуден да абдикира и е създадено Временно правителство, начело с Георги Лвов, заместен по-късно от Александър Керенски.
Новосформираната руска република продължава участието си във войната на страната на Антантата до октомври 1917 г. Керенски инициира една офанзива през юли, но нейният провал причинява колапс в руската армия.
Трупащото се изтощение от тригодишната война води до избухването в Русия на Октомврийската революция и установяването в нея на Съветска власт. Новото правителство е принудено да търси примирие и започне приготовления за сключване на окончателен мирен договор. На 8 февруари 1918 година държавите от Централния съюз сключват Брест-Литовския мирен договор с Украинската народна република, а на 3 март и този със Съветска Русия.[13][14] По силата на постигнатото съгласие от бившата Руска империя се откъсват значителни територии, включително икономически значимата Украйна. Останала без подкрепа и в тежко положение на изолация Румъния подписва Букурещкия мирен договор от 7 май 1918, с което излиза от войната.[15] По силата на договора на Австро-Унгария се отстъпват карпатските проходи, Южна Добруджа е върната на България с допълнителна поправка на границата на север, а в Северна Добруджа е установен кондоминиум на четирите държави от Централния съюз.[15][16]
След сключването на договорите Централните сили продължават да задържат значителна част от военните си сили на изток до самия край на войната, въпреки влошаващото се положение по другите фронтове, защото под тяхна окупация попадат обширни области, обхванати от политически безредици.