Източноафриканска общност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Източноафриканската общност (на английски: East African Community, EAC; на суахили: Jumuiya ya Afrika Mashariki) е междуправителствена организация, съставена от шест държави в региона на Големите африкански езера: Бурунди, Кения, Руанда, Танзания, Уганда и Южен Судан. Президентът на Руанда, Пол Кагаме, служи като президент и на организацията. Организацията е учредена през 1967 г., разпада се през 1977 г., но е отново възродена на 7 юли 2000 г.[1] През 2008 г., след преговори с Общността за развитие на държавите от Южна Африка и Общия пазар за Източна и Южна Африка, EAC се съгласява да разшири зоната си на свободна търговия, включвайки всичките страни членки от трите организации. EAC е интегрална част от Африканската икономическа общност. Седалището на организацията е в Аруша, докато най-населеният ѝ град е Дар ес Салаам (и двата в Танзания).
Източноафриканска общност East African Community | |
Страни членки (тъмнозелено) Кандидат-членки (светлозелено) | |
Информация | |
---|---|
Акроними | EAC |
Тип | Междуправителствена организация |
Мото | „Един народ, една съдба“ |
Основана | 1967 г. |
Седалище | Аруша |
Езици | английски език |
Ръководител | Пол Кагаме |
Членове | Демократична република Конго Бурунди Кения Руанда Танзания Уганда Южен Судан |
Сайт | www.eac.int |
Население | 168 848 000 (2016 г.) |
Източноафриканска общност в Общомедия |
Източноафриканската общност е предвестник на Източноафриканската федерация – предложена федерация от страните ѝ членки, обединени в една суверенна държава.[2] През 2010 г. EAC пуска свой собствен общ пазар за стоки, работна ръка и капитали в региона, като целта е да се създаде обща валута, а накрая и пълна политическа федерация.[3] През 2013 г. е подписан протокол, отразяващ плановете на страните членки за установяване на паричен съюз до 10 години.[4] През септември 2018 г. е съставен комитет, който да започне процеса по изработване на регионална конституция.[5]