Източноафриканска рифтова система (вулкани)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Източноафриканският рифт е една от най-впечатляващите структури на Земята. Вулканичната дейност в Африканския континент е съсредоточена основно по протежение на Голямата рифтова долина, заключена между двата клона на огромен разлом с дължина 6500 km, започващ от Ливан в Азия и стигащ до Мозамбик в Африка. При неговото формиране са създадени най-високите и най-ниските вулкани на континента.[1] По цялата рифтова система са разпръснати около 30 активни и още много спящи и угаснали вулкани, дължащи съществуването си на геоложките катаклизми, формирали тази зона. Придружени са с множество вулканични полета, фумароли, горещи извори, фисури и други вулканични образувания, пръснати на огромна площ по протежение на разлома. Голяма част от всички тези структури са образувани при масивно подземно повишаване на налягането по време на формирането на разлома. Около 80% от африканските вулкани се намират до, или в рамките на Източноафриканската рифтова долина. Те са едни от най-грандиозните и най-известни вулкани на планетата.[2] По-голямата част от тях са стратовулкани. Това са високи, стръмни, конусообразни структури, съставени от пластове втвърдена лава и вулканична пепел, които обикновено изригват експлозивно и нанасят сериозни щети. Една от отличителните характеристики на вулканите тук е устойчивото движение на лава в кратерите им. Континентът е водещ в света по наличие на езера от лава във вулканичните кратери.[1]
Африка е единствения регион, освен Средиземно море, за който съществуват писмени сведения за вулканична дейност преди новата ера. Едно от тях е записано през V век пр.н.е. от картагенски мореплаватели. От друга страна, тук се намират и най-много вулкани, времето на чиито последни изригвания не е уточнено, но за част от тях е известно, че са се случили през холоцена.[1] През последните 150 години в района са наблюдавани повече от 110 изригвания на 18 различни места, а други 112 вулкана са диагностицирани като потенциално активни.[2]
Големите количества пепел, изхвърлени от вулканите, са дали две основни предимства за живот в тяхната околност – създали са плодородни почви за отглеждане на земеделски култури и поддържат богати саванни пасища, които от своя страна привличат разнообразен животински свят. Друго безценно предимство е запазването на важни археологически находки във вулканичната пепел, особено в дефилето Олдувай и Лаетоли, които позволяват на учените да разберат повече за произхода на човека.[3]