Интерферометрия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Интерферометрията включва група методи, при които вълните (обикновено електромагнитни вълни) се наслагват, предизвиквайки явлението интерференция, което се използва за извличане на информация.[1] Интерферометрията е важна техника на изследване в областите на астрономията, оптичните влакна, метрологията, океанографията, сеизмологията, спектроскопията, квантовата механика, ядрената физика, физиката на елементарните частици, физиката на плазмата, дистанционните изследвания, биомолекулярните взаимодействия, повърхностното профилиране, микрохидродинамиката, оптометрията и други.[2]:с. 1 – 2
Интерферометрите намира широко приложение в науката и промишлеността за измерване на малки отмествания, промени в показателя на пречупване и повърхностни неравности. При повечето такива уреди, светлината от един източник се разделя на два лъча, които преминават по различни оптични пътища, а впоследствие отново се събират, за да създадат интерференция. В други случаи, два некохерентни източника също могат могат да бъдат настроени така, че да интерферират.[3] Получената интерференция предоставя информация относно разликата в дължините на оптичните пътища. В аналитичната наука, интерферометрите се използват за измерване на формата на оптични компоненти с нанометрична точност. Това са най-точните измервателни уреди за дължина, които съществуват. Във Фурие-спектроскопията, те се използват за анализиране на светлина, съдържаща абсорбционни или емисионни черти, свързани с дадено вещество или смес. Астрономическият интерферометър е съставен от два или повече телескопа, които комбинират сигналите си, предоставяйки резолюция, равняваща се на телескоп с диаметър колкото най-голямото раздалечение между индивидуалните елементи.