История на Антарктида
From Wikipedia, the free encyclopedia
Историята на Антарктида започва с разпространените на запад теории за обширен континент, известен като Тера Аустралис, за който се смята, че съществува далеч на юг. Името Антарктика, означаващо „срещу Арктика“, е използвано за първи път от Мариний Тирски през II век н.е.
След заобикалянето на нос Добра надежда и нос Хорн през XV и XVI век се доказва, че Тера Аустралис Инкогнита („Непозната южна земя“), ако въобще съществува, е самостоятелен континент. През 1773 г. изследователят Джеймс Кук пръв пресича Южния полярен кръг, но, въпреки че открива множество крайбрежни острови, не вижда самата Антарктида. Смята се, че е бил на около 240 км от континента.
През 1820 г. няколко експедиции се обявяват за откриватели на Антарктида, като първата от тях е тази на руснаците Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев. Първото акостиране на континента вероятно е само година по-късно, когато Джон Дейвис, американски ловец на тюлени, стъпва на ледниците.
Първата норвежка антарктическа експедиция през 1892 г. е под ръководството на капитан Карл Антон Ларсен. Експедицията се придвижва на барка „Язон“. Ларсен открива първите фосили на територията на Ледения континент, за което получава награда от Кралското географско дружество.[1] През декември 1893 г. той става и първия скиор в Антарктида, като ледника, който той прекосява, е наречен в негова чест Ларсен. Също така той се счита за основател на китолова в антарктическите крайбрежни води и на селището Грютвикен, Южна Джорджия.[2]
След достигането на Северния полюс през 1909 г., към Южния полюс потеглят множество експедиции, голяма част от които завършват с ранени или жертви. Полюсът е достигнат на 14 декември 1911 г. от норвежеца Руал Амундсен, в надпревара с англичанина Робърт Скот.