История на Италия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Векове наред Италия е географско понятие, регион, а не название на държава. Схващането за нейния обхват се променя, като непрекъснато се увеличава. През римската епоха Италия се нарича самият Апенински полуостров без Паданската низина. През Средновековието Италия е всичко на юг от Алпите, включително островите Сицилия, Сардиния и Корсика. Днес последният остров принадлежи на Франция. Междувременно италианските държави завладяват и контролират територии по бреговете на Средиземно море и в Африка. Единна държава Италия се появява едва през 1870 г., а през 1945 г. се установяват днешните ѝ граници.
Първите сведения за народи в Италия се отнасят за етруските, латините, самнитите, лигурите, умбрите и др. Гърците основават свои колонии. Когато през 753 г. пр. Хр. е основан град Рим, той възприема много от останалите обитатели на полуострова. Рим възниква като царство, през 509 г. се превръща в република, разпростира властта си далеч извън Италия и в края на І пр. Хр. става империя. Италия (сърцевината на тази империя) остава с особен статут, докато останалите земи са организирани като провинции. Тя представлява съюз от градове и племена, начело с Рим. През 91 – 88 г. пр. Хр. част от тях въстават и изискват равни права с римските граждани. Така Италия постига известна унификация.
През първите два века от новата ера Италия е център на средиземноморския свят. Тя се радва на голям за времето си икономически и културен напредък. Непознати са ѝ чуждите нашествия и гражданските войни. Това се променя през ІІІ век с кризата на войнишките императори, а в началото на ІV в. император Константин І измества столицата на изток, в Константинопол. Рим остава столица на Западната римска империя, която от началото на V в. се бори за оцеляване. Още през 410 г. на полуострова нахлуват вестготите, след това вандалите и други варварски народи. През 476 г. Одоакър ликвидира империята и създава свое кралство. Следват тежки и кървави времена – великото преселение на народите. През 493 г. остготите завладяват Италия, но по-късно са унищожени от Византия. През VІ век тук се настаняват лангобардите. През VІІІ век Италия е завладяна от франките на Карл Велики. Те създават Папската държава и оттогава папата в Рим става най-влиятелният първосвещеник в християнския свят.
През Средновековието Италия представлява сбор от държави и чужди владения и арена на тежки борби. Папите оспорват властта на германските императори, новите градове претендират за автономия. Французи, испанци, германци ламтят за богатствата на страната. Постепенно в Италия се оформя проспериращият север, където градове-републики като Венеция, Генуа, Флоренция, Милано и Сиена натрупват богатства, и изоставащият юг, който попада под властта на кралство Арагон. На север се появява и първото модерно културно явление – Ренесансът. Творци като Алигиери, Бокачо, Микеланджело, да Винчи, Рафаело задават тон в културата на цяла Европа.
Неслучайно в края на ХV век страната привлича нова вълна нашествия (т. нар. Италиански войни), които я опустошават. Започва епоха на застой и икономическа стагнация. Градовете-републики се превръщат в наследствени монархии. Генуа и Венеция постепенно изгубват отвъдморските си владения. През ХVІІІ век краят на Хабсбургска Испания довежда до пренареждане на политическата карта. Увеличава се влиянието на Австрия и Франция. С началото на Френските революционни войни започва нов период на чужда власт. Една след друга загиват малките италиански държави – за някои това е временно, но за други окончателно. Французите обаче носят значителни социални промени – отменя се крепостното право, утвърждават се гражданки и човешки права. Затова след края на Наполеон Бонапарт (който е бил обявен за крал на Италия) италианците не се примиряват със започналата реакция. ХІХ век е време на серия италиански революции, които донасят първите конституции и все по-често се говори за обединение на Италия.
Обединението е постигнато на няколко етапа от най-силната италианска държава: Пиемонт. През 1860 г. нейният крал Виктор Емануил ІІ става крал на Италия, а през 1870 г. то е завършено. Новата държава се приема за Велика сила, завладява колонии в Африка, но страда от вътрешни противоречия и слабост. Тя подкрепя Антантата през Първата световна война, но е разочарована от мирните договори, тъй като не получава голямо разширение. От този факт се ражда фашизмът – крайно авторитарно движение, което от 1922 г. е на власт. Неговият водач Мусолини е популярен и уважаван в Европа, но подкрепя Хитлер през Втората световна война. Това му коства властта – през 1943 г. режимът му рухва, а две години по-късно той е убит.
Възстановяването на Италия след войната се свързва с името на Алчиде Де Гаспери и се определя като икономическо чудо. Италия става съосновател на Европейския съюз и участва в НАТО. Вътрешните ѝ трудности обаче продължават – трудни мнозинства в парламента, често сменящи се правителства, корупция. Страната обаче си остава любима туристическа дестинация на милиони хора в света, голям селскостопански производител и производител на автомобили. В края на ХХ век партийната ѝ система рухва, започва период на нестабилност, усилен от финансовата криза от 2008 г. На власт се изреждат популисти и националисти, които хвърлят Италия в крайностите на икономическия и политически живот.