Каролингска империя
From Wikipedia, the free encyclopedia
Каролингската империя е голяма франкска империя в Западна и Централна Европа през Ранното Средновековие. Управлявана е от династията на Каролингите, която управлява франките от 751 г. и лангобардите от 774 г. През 800 г. франкският крал Карл Велики е коронован като император в Рим от папа Лъв III в опит да прехвърли Римската империя от изток на запад. Каролингската империя се счита за първия етап в историята на Свещената Римска империя, която съществува до 1806 г.
Каролингска империя Romanorum sive Francorum imperium | |
— империя — | |
800 – 888 | |
Континент | |
---|---|
Столица | Мец Аахен |
Официален език | латински |
Неофициален език | романски езици, германски езици, славянски езици, баски, бретонски |
Форма на управление | |
История | |
Коронация на Карл Велики | 800 г. |
Вердюнски договор | 843 г. |
Смърт на Карл Дебели | 888 г. |
Площ | |
Общо (800 г.) | 1 112 000 km2 |
Население | |
По оценка от 800 г. | 10 – 20 млн. души |
| |
Днес част от | Австрия Хърватия Чехия Белгия Франция Германия Италия Лихтенщайн Люксембург Нидерландия Словения Испания Швейцария |
Каролингска империя в Общомедия |
След гражданската война (840 – 843), последвала смъртта на император Лудвиг Благочестиви, империята е разделена на автономни кралства, като един от кралете все още се счита за император, но той вече упражнява ограничена власт извън собственото си кралство. Целостта на империята и наследственото право на Каролингите продължават да се признават. През 884 г. Карл Дебели обединява всички каролингски кралства за последен път, но умира през 888 г., след което империята веднага се разпада. Единственият останал законен наследник на династията е дете, поради което благородничеството започва да избира местни крале извън династията или в случая на Източнофранкското кралство – нелегитимен член на Каролингите. Нелегитимната династията продължава да управлява на изток до 911 г., докато в Западнофранкското кралство управлението на легитимната династия е възстановено през 898 г. и управлява до 987 г. (с прекъсване от 822 до 836 г.).
Размерът на империята в началото ѝ е около 1 112 000 km2 и наброява 10 – 20 милиона души.[1] Сърцевината ѝ е Франкия, земята между Лоара и Рейн, където се намира и символичната ѝ столица, Аахен. На юг достига отвъд Пиренеите и граничи с Кордовския емират, а след 824 г. с Кралство Навара, на север граничи с Дания, на запад има къса граница с Херцогство Бретан, а на изток има дълга граница със славяните и аварите. В южната част на Италия претенциите на Каролингите за власт са оспорвани от Византийската империя и остатъците от Лангобардското кралство в Херцогство Беневенто.
Наименованието „Каролингска империя“ е съвременна конструкция, която не се е използва в миналото. Официалният език в империята е латинският. Най-често е била наричана „Цялото кралство“ (на латински: Universum regnum), „Империя на римляни и франки“ (на латински: Romanorum sive Francorum imperium) или „Християнска империя“ (на латински: Imperium christianum).[2]