Клеман Маро
френски поет / From Wikipedia, the free encyclopedia
Клеман Маро (на френски: Clément Marot), роден през 1496 г. в Каор, Франция и починал през 1544 г., Торино, Савой (сега в Италия), е един от най-големите поети на Френския ренесанс. Баща му Жан е бил поет и е заемал длъжност в двора на Ан дьо Бретан, като по-късно е служил на Франсоа I.
Клеман Маро Clément Marot | |
френски поет | |
Роден |
2 декември 1495 г.
|
---|---|
Починал | 12 септември 1544 г. (48 г.)
|
Погребан | Катедрала на Торино, Италия |
Националност | Франция |
Учил в | Парижки университет |
Литература | |
Жанрове | послание, елегия, епиграма, сатира, поема, епитафия, балада, рондо |
Течение | Маниеризъм |
Дебютни творби | 1512 |
Известни творби | L’adolescence clémentine (1532) |
Повлиян | Франсоа Вийон |
Семейство | |
Баща | Жан Маро |
Клеман Маро в Общомедия |
С желание да следва стъпките на своя баща, получил място като придворен поет. След неговата смърт Клеман Маро става придворен поет на Франсоа I, пост, който заема без прекъсване до 1542 г., с изключение на годините на изгнание (1534 – 1536).
Маро е арестуван през 1526 г. заради това, че нарушава правилата за въздържание на поклонници – поведение, което провокира подозрение, че е лутеран. Краткото му лишаване от свобода вдъхновява някои от най-известните му творби, особено „L'Enfer“, алегорична сатира, и писмото към приятеля му Лион Жане (1526). През 1527 г. той отново е хвърлен в затвора. Този път за нападение над надзирател и освобождаване на затворник. Освобождаването си постига чрез писмо, което адресира до краля и моли за амнистията си. През 1531 г. Маро отново е арестуван за консумация на месо по време на Великия пост, но този път успява да избегне лишаването от свобода. До 1530 г. славата му се утвърждава, а множество негови стихотворения се радва на широко разпространение.
След т.нар. „афера с плакатите“, когато плакати са разлепени в големите градове и на вратата на кралската спалня (1534), Маро бяга в Навара, където е защитен от Маргьорит. Когато преследването на протестантите се засилва, той отново бяга, този път в двора на Рене Френска във Ферара, Италия. След това Маро се завръща в Париж през 1537 г. едва след като Франсоа спира преследването.
Когато не се занимава с писането на официални стихотворения, каквито задълженията му във френския двор го принуждават да създава, Маро прекарва по-голямата част от времето си, превеждайки Псалмите; първото издание на някои от тях се появява през 1542 г. („Trente Pseaulmes de Davíd“). Тези преводи са забележителни поради тяхната трезва и тържествена музикалност. Осъждането им от Сорбоната обаче става причина Маро отново да замине в изгнание. Независимо от критичното мнение на отделни изследователи неговите преводи провокират възхищение от страна на Жан Калвин, като дори той му предлага убежище в Женева. Поведението на Маро обаче става неприемливо в такъв строг град и той е принуден да се върне отново в Италия.
Макар че ранните стихотворения на Маро са съставени изцяло в стила на късносредновековните поети, известни като Риторици, той скоро изоставя утвърдените жанрове на тази школа, сред които нейните възгледи, дидактическото използване на алегория и сложното ѝ обобщение. Вместо това знанията му за латинските класически произведения и контактите му с италианските литературни форми му позволяват да се научи да имитира стиловете и темите от Античността. Неговите епиграми и епистоларни стихове, по-специално, показват остроумие, интелектуално усъвършенстване, искреност и естественост, които характеризират френското използване на тези жанрове през следващите два века.
Маро се опитва да създаде нови или да подобри съществуващите лирични форми, съставяйки шансони и кантики и създавайки блазона (на английски: blason, 1536) – поетическа похвала на вещ или човек. Блазонът намира непосредствена популярност и е толкова широко имитиран, че става възможно да се публикува цяла антология на жанра през 1555 г. Маро превежда Катул, Вергилий и Овидий и редактира произведенията на Франсоа Вийон. Голяма част от постиженията му биват временно засенчени от кръга „Плеяда“ – група поети, които доминират на литературната сцена малко след смъртта му. Но влиянието на Маро е очевидно в Англия и се възражда във Франция отново през 17 век.