Колонизация на Бесарабия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Колонизацията на Бесарабия е процес на интензивна миграция към Бесарабската губерния, настъпил след като тя става част от Руската империя и развил се в продължение на повече от столетие между 1812 – 1917 г. (най-активно в периода 1808 – 1870). Този процес има трайно въздействие върху населението и етническата структурата на териториите между реките Прут и Днестър.
Колонизация на Бесарабия | |
Етноси в Бесарабия (Лев Берг, 1907) | |
Участници | българи, гагаузи, германци, евреи, румънци (молдовани), руснаци, украинци, швейцарци |
---|---|
Място | Бесарабия и Буджак |
Дата | 1812 – 1917 |
Колонизацията на Бесарабия продължава 105 години след 1812 г. в източната част на Средновековна Молдова, след като земите ѝ са приобщени като руска губерния. Географски, имиграцията не е равномерна и в земите на Северна и Южна Бесарабия (особено в градовете като Хотин и Аккерман) се заселват по-голям брой украинци в сравнение с румънци (молдовани), които остават в селските райони.[1]