Крозе
From Wikipedia, the free encyclopedia
Изолираните студени субантарктически острови Крозе се намират в южната част на Индийския океан (46° ю.ш., 50°33'–52°58' и.д.) на пътя между Мадагаскар и бреговете на Антарктида. Архипелагът е съставен от 5 големи и 15 малки острова с обща площ от 352 km2. Тези острови са единствената част на подводното плато Крозе, която се подава над нивото на океана. Архипелагът Крозе е разделен на две основни групи, отстоящи на около 100 км една от друга – западна или L'Occidental и източна или L' Oriental, в чийто състав влиза и Ил дьо ла Посесион – най-големият остров от групата.[1]
Относителните размери на по-значителните острови от архипелага са: Ил дьо ла Посесион – 150 км2, с най-висока точка 934 m; Ил дьо Л’ест – 130 км2, чиято най-висока точка е 1090 m; Ил де Пенгуен – 3 км2, с най-висока точка 340 m; Ил о Кошон – 67 км2, с най-висока точка 826 m; Илот дез Апотр – 2 км2, чиято най-висока точка е 289 m. Изградени са предимно от базалти.
Най-високият връх на архипелага Крозе е Марион дю Френ (1090 m) на Ил дьо Л’ест. Въпреки че някога са били покрити с лед, днес на островите няма ледници. Вечен сняг се задържа само високите върхове. Лежащ на пътя на Ревящите четиридесет градуса, архипелагът е под постоянния напор на свирепи (предимно западни) ветрове и на чести атмосферни депресии, носещи студ, дъждове и ниска облачност. Средния брой на дъждовните дни е 300-годишно, а през повече от 100 дни в годината скоростта на вятъра превишава 100 км/ч. През лятото температурите почти не превишават 18 °C, а през зимата рядко падат под 0 °C