Лондонски метрополитен
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лондонски метрополитен (на английски: London Underground, наричан от лондончани също и the Tube, „Тръбата“) е подземната железница, обслужваща Лондон и някои части на съседните графства Бъкингамшър, Есекс и Хартфордшър в Обединеното кралство.[1] Лондонското метро е най-старото в света.
Лондонски метрополитен London Underground | |
Влак от северната линия на лондонското метро на станция „Морнингтън-Кресент“ | |
Информация | |
---|---|
Тип | метрополитен |
Място | Лондон, Великобритания |
Станции | 272 |
Пътници | 3,15 млн. дневно (2023 г.) |
Уебсайт | tfl.gov.uk |
Пусната | 10 януари 1863 г. |
Собственик | Transport for London |
Оператори | L. U. Limited |
Персонал | 25 000 (2021 г.) |
Дължина | 402 km |
Брой линии | 11 |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | трета релса, DC 630 V |
Работна скорост | 33 km/h (средна) |
Лондонски метрополитен в Общомедия |
Метрото има своя произход от Метрополитън Рейлуей, първата подземна железница в света. Отваря през 1863 и сега е част от линиите Съркъл, Хамърсмит и Сити и Метрополитън; първата линия, изпълнявана от електрически влакове, Сити и Саут Лондон през 1890, по-късно е част от Северната линия. Мрежата е разширена до 11 линии и през 2017 – 2018 г. обслужва 1,379 млрд. пасажери[2], правейки Лондонското метро 11-а по натовареност система. Всичките 11 линии заедно обслужват около 5 милиона пасажери на ден.[3]
Системата има 270 метростанции и 400 km релсов път.[4] Въпреки името си, само 45% от системата е всъщност под земята в тунели, като по-голямата част от мрежата извън центъра на Лондон е на повърхността.[4] Освен това, метрото не покрива най-южните части на Голям Лондон – по-малко от 10% от станциите се намират на юг от река Темза.[4]