Луи Пастьор
френски химик и биолог / From Wikipedia, the free encyclopedia
Луи Пастьор (на френски: Louis Pasteur, [lwi pastœʁ]) е френски химик и биолог, един от основоположниците на микробиологията, известен с откриването на принципите на ваксинацията, микробната ферментация и пастьоризацията. Той остава в историята със своите забележителни открития за причините и начините за предотвратяване на много болести, довели до спасяването на много животи през следващите десетилетия. Пастьор намалява смъртността от родилна треска и създава първите ваксини срещу бяс и антракс.
Луи Пастьор Louis Pasteur | |
френски химик и биолог | |
Роден |
27 декември 1822 г.
|
---|---|
Починал | 28 септември 1895 г. (72 г.)
Вилньов л'Етан, Марн ла Кокет, Франция |
Погребан | Институт „Пастьор“, Париж, Франция |
Религия | католицизъм[1] |
Учил в | Екол нормал (Париж)[1] Парижки университет |
Награди | Меджидие (орден) (8 юни 1886)[2] |
Научна дейност | |
Работил в | Екол нормал (Париж) (1857)[1] Технологичният университет на Лил[1] Институт „Пастьор“ |
Семейство | |
Подпис | |
Луи Пастьор в Общомедия |
Медицинските открития на Луи Пастьор опровергават теорията за произволното самозараждане[3] и се превръщат в пряко доказателство на все още спорната по това време микробна теория за болестите и изиграват важна роля за нейното прилагане в клиничната медицина.[4] Сред по-широката публика той е известен с изобретения от него метод за обработка на мляко и вино с цел да се предотврати тяхното бързо разваляне – пастьоризацията. Смятан е и за един от тримата основоположници на бактериологията, наред с Фердинанд Кон и Роберт Кох, и често е наричан „баща на микробиологията“.[5][6][7]
Пастьор прави и някои значими открития в областта на химията, сред които е разкриването на молекулярната основа на асиметрията на някои кристали, известна като хиралност, което поставя началото на стереохимията.[5] Работата му в тази област открива пътя към съвременното разбиране за един от основните принципи в структурата на органичните съединения.
Изключителен експериментатор, Луи Пастьор предизвиква революция в науката на XIX век, като концентрира усилията си върху разрешаването на конкретни практически проблеми. Повечето му изследвания не се ограничават с теоретични обобщения, а намират широко приложение в медицината, промишлеността и селското стопанство. Днес тялото му е погребано в наречения на негово име Институт „Пастьор“ в Париж в пищна гробница, покрита с византийски мозайки, изобразяващи неговите постижения.[8]