Лукул
From Wikipedia, the free encyclopedia
Луций Лициний Лукул (на латински: Lucius Licinius Lucullus) е виден римски политик през късната Римска република. В кулминацията на повече от 20-те си години на почти непрекъсната военна и административна служба, се превръща в основен завоевател на източните царства по времето на Третата Митридатова война. Показва забележителни умения на пълководец и тактик в разнообразни ситуации, които най-добре си проличават в обсадата на Кизик (73 – 72 пр.н.е.) и в битката при Тигранакерт (провела се в Армения през 69 пр.н.е.). Неговия стил на командване получава необичайно внимание от древните военни експерти и неговите военни кампании, изглежда са изучавани като пример за изключително умело водене на битките.[1] Неговия съперник Помпей, нарича Лукул полу на шега – „Ксеркс в тога“.[2] Лукул е от партията на оптиматите и е в близки отношения с Луций Корнелий Сула.
Лукул | |
Консул на Римската република | |
Мандат | 74 пр.н.е. – 73 пр.н.е. |
---|---|
Предшественик | Луций Октавий Гай Аврелий Кота |
Наследник | Марк Теренций Варон Лукул Гай Касий Лонгин |
Лична информация | |
Роден | около 117 г. пр.н.е. |
Починал | около 57 г. пр.н.е. (60 г.) |
Националност | римлянин |
Религия | Религия в Древен Рим |
Родства | Марк Теренций Варон Лукул |
Съпруга | (1) Клодия (2) Сервилия |
Полит. партия | Оптимати |
Военна служба | |
Войни/Битки | Съюзническа война Първа Митридатова война – Битка при Тенедос Трета Митридатова война – Битка при Лемнос – Битка при Тигранакерт – Битка при Арташат |
Отличия | триумф |
Лукул се завръща в Рим от изтока с толкова много пленена плячка, че не можело да се изчисли стойността и. Изсипва огромни суми в частни сгради, агрономство, животновъдство и аквакултурни проекти, които шокирали и изумявали съвременниците му с размерите си. Лукул е изключително добре образован и показва силен интерес към литературата и философията още от младините си. Също така щедро подпомага изкуствата и науките, преустройва свое фамилно имение в Тускулум в хотелско-библиотечен комплекс за учени и философи. Притежава колекция от ръкописи, която била достъпна за всеки. Строи известите градини horti Lucullani на хълма Пинчо в Рим. Лукул умира през зимата на 57 – 56 пр.н.е.[3] Погребан е семейното имение близо до Тускулум.