Мехмед Рашид паша
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мехмед Рашид паша (1824–15 юни 1876) е османски държавник, служил като валия на Сирийския вилает през 1866–1871 г. и като министър на външните работи на османското правителство през 1873–1874 г. и от 1875 г. до смъртта си. Рашид паша е израснал в Египет, където баща му е бил помощник на губернатора Мохамед Али и получава образование в Париж, преди да се присъедини към държавна служба в Истанбул през 1851 г. Там той става протеже на великия везир Али паша, ключова фигура в танзиматските реформи в цялата империя. След като последният е преназначен за велик везир през 1866 г., Рашид паша е назначен за губернатор на сирийския вилает с център Дамаск, който се простира от Триполи и Хама на север до Палестина и Трансйордания на юг.
Мехмед Рашид паша | |
Лична информация | |
---|---|
Роден | 1824 г. |
Починал | 15 юни 1876 |
Националност | османец |
Мехмед Рашид паша в Общомедия |
Като губернатор, Рашид паша въвежда многобройни административни реформи, включително създаването на общинските съвети на Дамаск и Бейрут, сирийския провинциален съвет и сирийския парламент, като същевременно подисгурява само за местни лица длъжността емир ал-хадж (комендант на годишния керван за хадж). Той стартира множество проекти за благоустройство, разширявайки значително пътната и телеграфната мрежа на Сирия. Рашид паша се стреми да въведе ред в хаотичните закони за собственост на земята в Сирия и насърчава частните покупки на държавна земя, което в крайна сметка облагодетелства градския елит и е в ущърб на селяните. Основната му цел е да интегрира Сирия и нейния хинтерланд в Османската държава след дълъг период на привидна автономия и имперско пренебрежение. За тази цел той стартира военни кампании в доминирания от алауити крайбрежен район, в централната сирийска степ и южните равнини Хауран и Балка, както и във всички селски региони, които дълго време са се съпротивлявали на османското данъчно облагане и военнонаборна служба. За разлика от своите предшественици, Рашид паша успешно способства и постига сътрудничеството на взаимно враждебните мюсюлмански жители от равнините, друзите-планинци и бедуинските племена, подтигайки това чрез справедливо разпределение на ресурсите и задълженията между тях, като същевременно не спира да поддържа силно военно присъствие сред тях. Той смята своята стратегия за необходима за просперитета на региона и организира местната съпротива срещу увеличаващите се европейски търговски посегателства към доходоносната сирийска търговия със зърно.
Едновременно с уволнението на Али паша като велик везир през 1871 г. Рашид паша е освободен от губернаторството на Сирия. Две години по-късно той е назначен за министър на планирането, преди промяна в кабинета през същата година да го направи министър на външните работи. Той е сменен през май 1874 г. и е изпратен във Виена като османски посланик в Австро-Унгария. Въпреки това, той е преназначен за министър на външните работи през ноември 1875 г. Рашид паша продължава да работи в това министерство, докато не е застрелян от недоволния офицер Хасан бей по време на заседание на кабинета в дома на Мидхат паша. Очевидната цел на Хасан бей е военният министър Хюсеин Авни паша, който също е убит.