Монголска писменост
From Wikipedia, the free encyclopedia
Монголската писменост е общо название за няколкото писмени системи с различен произход, с които през вековете се е записвал и предавал монголския език.
От началото на 13 век монголските племена използвали около 10 писмени системи за записване на монголския език. Някои от тях впоследствие са приспособени и за други езици. Най-старата от тях е старомонголското писмо (класическо монголско писмо), която се оказва най-успешна и след няколко модификации продължава активно да се използва и в наше време, предимно на територията на КНР.
В края на 19 век има няколко проекта за монголска писменост, базирана на латиницата или кирилицата. През 1940 г., в резултат на силното съветско влияние Монголия преминава за официално писмо в страната кирилицата, която и до днес е основната писмена система в държавата. През март 2020 г. правителството на Монголия обявява намеренията си да започне да използва както кирилица, така и традиционната монголска писменост в официалните си документи до 2025 г.[1][2]