Мохегани
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мохегани (на английски: Mohegan) е северноамериканско индианско племе, което в началото на 17 век живее в горната част на долината на река Темза в южен Кънектикът. Мохеганите не трябва да се бъркат с мохиканите, което е съвсем отделно племе. До 1633 г. мохеганите не съществуват като самостоятелно племе, а са част от пекуотите. През 1633 г. в редиците на пекуотите настъпва разделение по въпроса за търговията с белите. Тези които искат да търгуват с холандците се събират около върховния вожд Сасакус, а тези които са за търговия с англичаните се обединяват около втория вожд Ункас. Съперничеството между двете фракции става толкова голяма, че Ункас с около 50 семейства напускат пекуотите и се заселват в отделно село. Разделението става окончателно, след като Ункас се съюзява с английските търговци. Новосформираното племе приема името на клана на Ункас „вълк – мохеган“. Оттук насетне съдбата на мохеганите се свързва завинаги с британците. След унищожението на пекуотите през 1637 г. мохеганите стават доминиращо племе в района. Въпреки това обаче редиците им бързо се топят в резултат на постоянните войни и болестите. До 1790 г. в Кънектикът остават всичко на всичко 200 души от племето. През 1970-те мохеганите се реорганизират и получават федерално признаване през 1994 г. В края на 20 век повечето от 1300-а членове на племето живеят в резервата (2,05 km²) на река Темза в Южен Кънектикът.[1]
Мохеган | |
Общ брой | 1300 |
---|---|
По места | САЩ, Кънектикът |
Език | алгонкински |
Сродни групи | пекуот |
Територията на племената в южна Нова Англия преди 1620 г., включително и на мохеганите | |
Мохеган в Общомедия |