Натчези
From Wikipedia, the free encyclopedia
Натчезите (на английски: Natchez) са най – мощното индианско племе в долината на Мисисипи по времето на контакта с европейците (1540). Селата им са концентрирани около Сейнт Катрин Крийк в района на днешния Натчез – Мисисипи. Те са наследниците на местната култура Плакмайн, която е част от по-голямата култура Мисисипи. Хората Плакмайн са известни с йерархично построените си общества, изграждането на сложни насипни работи, строежа на могили и интензивното земеделие. До около 1500 г. културата Плакмайн навлиза в последна фаза на своето развитие и част от нея става достояние на първите европейци, които идват в района. През 1542 г. експедицията на Ернандо де Сото се натъква на един силен народ в долината на Мисисипи, който Де Сото нарича „Кигуалтам“, по името на главния им вожд. Това е и първото им споменаване. Когато идват французите през 1682 г. от силния народ на Де Сото са останали малцина. Французите се срещат с едно развито общество и култура, които не предполагат, че могат да съществуват на континента.[1]
Натчези | |
Флаг на Нацията натчез | |
Общ брой | неизвестно (предполагаем брой 6000) |
---|---|
По места | САЩ, Мисисипи |
Език | натчез – изолат |
Сродни групи | таенза, авойел |
Територията на натчезите | |
Натчези в Общомедия |
До 1731 г., след три големи войни с французите, натчезите се разпръсват и намират убежище при чикасо, горните крики и чероките, с които впоследствие се озовават в Оклахома.
В началото на 21 век около 6000 членове, които са част от чероките и мускогите съставят Нацията натчези. Има и няколко малки непризнати общности пръснати из югоизточните щати.