Олифант (инструмент)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Олифантът (на английски: Olifant и Oliphant) е средновековен духов музикален инструмент от семейството на роговете. Изработва се главно от слонски бивни, откъдето носи и наименованието си.[1] Името на инструмента произлиза от старото наименование на слон (Olifant) във френския език.[2] В Европа е пренесен от Ориента и е познат още преди 12 век. Запазва се като ловджийски рог и сигнален инструмент до 17 век.[1]
- Тази статия е за музикалния инструмент. За други значения вижте Олифант.
Използването на термина започва от старофренския епос „Песен за Ролан“, където героят носи със себе си такъв рог. Олифанти от слонски бивни и богато украсявани със сложна резба са изработвани главно в арабския свят и Византия. В края на 11 век украса вече се прави и в южната част на днешна Италия, когато Сицилия е под контрола на Фатимидите. Обковът често е сребърен и към него е прикачен кожен ремък за носене през рамо.[2]
Според устни предания в средновековна Европа инструментът е служел като сигнално устройство по време на лов или битки. Въпреки това, много източници описват големи и често богато украсени олифанти, ползвани като символ на социален статус и богатство.[3]
Олифантите са изработвани с различни размери. Обикновено представляват малки ловджийски рогове, но има и такива с доста по-големи размери. Големите са се ползвали главно за демонстрация на високо социално положение.[4] В по-късни времена художествено изработеният олифант, обикновено с ловни мотиви, става част от рицарските атрибути.[5]
В църквата на абатството в гр. Везел, Германия, е поставена скулптурна фигура на ангел с олифант през рамо, който възвестява раждането на Христос.[4]