Органична химия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Органичната химия е основен дял на химията, който изучава структурата, свойствата, състава и синтеза на органичните съединения – въглеводородите и техните производни. Това обхваща въглеродните съединения без карбидите, оксидите му (CO и CO2) и H2CO3 и производните ѝ. Освен въглерод и водород, органичните съединения включват и почти всички останали елементи, най-често O, N, S, P и Si.[1][2][3] Органичните молекули са образувани от въглеродните вериги и пръстени, които образуват милиони разнообразни органични молекули, докато броят на неорганичните съединения не надвишава 500 хиляди.
Серия статии на тема Химия |
История на химията
Основни раздели
Основни понятия
|
Органичните съединения имат множество практически приложения. Те са основни съставки в боите, пластмасите, храната, експлозивите, лекарствата, нефтопродуктите и т.н. Имат основна биологична роля във всички жизнени процеси при живите организми. Първоначално те са извличани от живи организми, откъдето произлиза името им.
Една от основните задачи на органичната химия е систематизирането на органичните съединения. При класификациятаим за основа се вземат въглеводородите и всички останали органични съединения се разглеждат като техни производни: халогенопроизводни, алкохоли и феноли, етери, алдехиди и кетони, карбоксилни киселини, амини, нитросъединения, аминокиселини и т.н.