Отбранителна стена
From Wikipedia, the free encyclopedia
Отбранителната стена, или градски стени за градове, е съоръжение за защита на селища и райони от потенциални нападатели.
Стените могат да бъдат от прости палисади или изкуствени хълмове до обширни военни фортификации с кули, бастиони и порти за достъп към града.[1]
От древността до съвремието те се използват за заграждане на селища. Като такива, те често се наричат също градски стени. Все пак някои стени се простират на хиляди километри, като например в случая на Великата китайска стена или Атлантическия вал. В планински терен отбранителни стени са се използвали в комбинация с крепости, така че да се затварят подстъпите към долините. Освен защитната си функция, много стени играят и символична роля, представяйки статута и независимостта на общностите, които обхващат.
Съществуващите древни стени почти винаги са каменни структури, макар такива от тухли и дърво също да се срещат. В зависимост от топографията на областта около селището стената може да включва елементи на терена като реки или брегови линии, които да я направят по-ефективна.
Стените могат да бъдат пресечени само през построените за целта порти и често са подсилвани с кули. Практиката на строене на масивни стени, макар с корени в праисторията, е изчистена по време на възхода на градовете държави и активното строителство на стени продължава и през Средновековието, а дори и след това в някои части на Европа.
По-проста отбранителна стена, изградена от пръст и камъни, често се нарича земен вал.