Очаквани коефициенти на защита на респиратори
From Wikipedia, the free encyclopedia
Очакваният коефициент на защита на респиратора (на английски: assigned protection factor, APF) е тази степен (коефициент) на защита, която един изправен респиратор трябва да осигури при неговото непрекъснато използване в производствени условия (т.е. отношението на концентрацията на вредни вещества извън маската в зоната на дишане[1] към концентрацията под маската). При това маската се подбира индивидуално за всеки работник, а нейното съответствие на лицето по форма и по размер се проверява инструментално, за да се осигури плътно прилягане по периметъра на допир.
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 31 минути. |
Енциклопедичната значимост на обекта на тази статия е поставена под съмнение. Моля, помогнете за доказване на значимостта му за Уикипедия, като цитирате надеждни вторични източници, които са независими от обекта, и посочете медийното му отразяване освен тривиалното му споменаване. Ако значимостта не може да бъде установена, има вероятност статията да бъде слята, пренасочена или изтрита. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: изчистване на препратките към английската уикипедия. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Средствата за индивидуална защита на дихателните органи, (респиратори, противогази) могат да защитят работниците само тогава, когато техните защитни свойства отговарят на степента на замърсеност на въздуха на работното място. Затова учените са разработили критерии, с помощта на които да се определи кога ефективността на респираторите съответства на нивото на замърсеност на въздуха. Един от тези критерии е очакваният коефициент на защита (ОКЗ), т.е. очакваната стойност на намаляване на замърсеността на вдишвания въздух при използване на сертифициран респиратор. При това трябва:
- респираторът да се използва своевременно;
- респираторът да е в добро състояние;
- респираторът да е подбран за всеки работник поотделно и е проверен;
- филтрите на респиратора (за защита от газове) да се подменят навреме;
- и работниците да са обучени за използването на този респиратор.
Този коефициент може да се използва тогава, когато работодателят прилага респиратори като част от програма за дихателна защита.