Патофизиология на множествената склероза
From Wikipedia, the free encyclopedia
Множествената склероза (МС) е състояние, при което в централната нервна система (ЦНС) на човек се наблюдават особен вид лезии, чиято патофизиология е твърде сложна и все още се изследва. Някои автори приемат нейната патологична същност[1], а други нейната клинична същност.[2]
Съществуват най-малко пет характерни особености в ЦНС на болни от МС пациенти:
- Възпаление надхвърлящо класическите плаки по бялото мозъчно вещество;
- интратекални имуноглобулини формиращи олигоклонални клъстери;
- наличие на активирани клетки на имунната система;
- фоликулоподобни агрегати в менингите;
- увреждане на кръвно-мозъчна бариера извън зоните на активни лезии.[3]
Освен обичайната демиелинизация на бялото мозъчно вещество се засягат и церебралния кортекс и дълбоко разположеното сиво мозъчно вещество.[4] МС е активна дори през периодите на ремисия.[5] Атрофията на сивото мозъчно вещество се осъществява независимо от активните МС лезии и се изразява в инвалидизация, уморяемост и познавателни смущения.[6]