Пелагична зона
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пелагичната зона (или пелагиал; от гръцки: πέλαγος – „открито море“) представлява водната колона на открито море, която не се намира в непосредствена близост до дъното. Зоната може да се раздели на допълнителни подобласти. Пелагиалът може да се разглежда като въображаем цилиндър водна колона, който се разпростира от повърхността почти до дъното. Условията се променят с дълбочината, тъй като при по-голяма дълбочина налягането се покачва, температурата се понижава, а проникването на светлината е все по-малко.
Пелагичната зона заема 1,33 милиарда km3, има средна дълбочина 3,68 km и максимална дълбочина около 11 km.[1][2][3] Рибите, живеещи в пелагиала, се наричат пелагични риби. Животът в пелагиала намалява с нарастване на дълбочината, тъй като зависи от интензитета на светлината, налягането, температурата, солеността и наличността на разтворени хранителни вещества и кислород. Тази зона на открития океан се откроява от крайбрежните води и тези на континенталния шелф, макар в определен контекст крайбрежните води, които не са близо до дъното, също да се считат за пелагична зона.
Под пелагичната зона, на самото океанско дъното, е разположена бенталната зона. В нея живеят дънни риби.