Полска филмова школа
артистична формация на полската кинематография / From Wikipedia, the free encyclopedia
Полска филмова школа (на полски: Polska szkoła filmowa) е название дадено на артистичната формация, която доминира полската кинематография в периода 1956 – 1963 година. Нейни извори на вдъхновение са италианския неореализъм, експресионизма и филм ноар, а цел – раздяла с филмовата естетика на соцреализма.
Полската школа е тематично разнообразна, въпреки че постоянно се среща опитът за равносметка на периода на Втората световна война, бидейки преживян от поколението артисти родени през 20-те години на ХХ век. Между изтъкнатите ѝ творци са режисьорите Анджей Вайда, Анджей Мунк, Тадеуш Конвицки, Войчех Йежи Хас, Йежи Кавалерович, Кажимеж Куц, Станислав Ружевич, сценариста Йежи Стефан Ставински, операторите Йежи Липман, Курт Вебер, Йежи Вуйчик, Ян Лясковски, актьорите Збигнев Цибулски, Богумил Кобеля, Тадеуш Янчар, Адам Павликовски, композиторите Ян Кренц, Анджей Марковски, Тадеуш Байрд и сценографите Роман Ман и Анатол Раджимович.[1]
Стимул за промените, благоприятствали зараждането на течението, са октомврийските събития от 1956 година, както и появата на филмови студия като „Кадър“ и „Камера“. Творбите на полската филмова школа са многократно награждавани в чужбина, обръщайки внимание на световната критика за промените в полската кинематография. Същевременно те предизвикват бурни дискусии по темите за героичните митове и равносметката на войната и окупацията. По адрес на течението са отправяни критики за неговия песимистичен език, а през 1960 година Секретариатът на Централния комитет на Полската обединена работническа партия (ПОРП) издава тайно постановление по отношение на кинематографията, което фактически означава край на формацията. Въпреки че западната критика не е настроена възторжено към течението, полската филмова школа – заедно с киното на моралното неспокойствие – е едно от най-важните направления в историята на полското кино.