Празнина (астрономия)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Космическите празнини са обширни пространства между галактичните нишки (най-големите структури във вселената), съдържащи много малко или николко галактики. Празнините обикновено имат диаметър от 10 до 100 мегапарсека. Особено големите празнини, където липсват свръхкупове, понякога се наричат свръхпразнини. Те имат по-малко от 1/10 от средната плътност на материята, която се счита за типична за видимата вселена. Открити са през 1978 г. в хода на проучване на Стивън Грегъри и Лерд Томпсън в националната обсерватория Кит Пийк.[1]
За празнините се смята, че са се образували вследствие на барионни акустични трептения по време на Големия взрив – сривове в масата, последвани от имплозии на сгъстената барионна материя. Започвайки от първоначално малки анизотропии от квантови флуктуации в ранната вселена, анизотропиите нарастват по мащаб с течение на времето. Регионите с по-голяма плътност се сриват по-бързо под въздействието на гравитация, което накрая води до едромащабната пянообразна структура на „космическата мрежа“ от празнини и галактични нишки, която се наблюдава днес. Празнините, разположени в среда на висока плътност, са по-малки от празнините, намиращи се в пространства с ниска плътност.[2]
Празнините имат корелация с наблюдаваната температура на реликтовото излъчване, вследствие ефекта на Сакс-Волф. По-студените региони съответстват на празнини, а по-топлите региони съответстват на нишки. Докато ефекта на Сакс-Волф е значителен само, ако във вселената преобладава излъчване или тъмна енергия, съществуването на празнини е от значение при предоставянето на физически доказателства за тъмната енергия.[3][4]