Ренесансова архитектура
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ренесансова архитектура се нарича архитектурата в периода от началото на 15 век до края на 16 и началото на 17 век. Стилът се наблюдава в различни региони на Европа, където е имало осъзнато използване и развитие на елементи от материалната култура и начина на мислене характерни за древногръцкия и древноримски периоди. Хронологично ренесансовата архитектура е продължение на готическата и е последвана от бароковата архитектура.
Ренесансовият стил поставя ударение на симетрията, пропорциите, геометрията и равномерната повтаряемост на определени части, както е прилагано в архитектурата на Класическата античност и по-специално в архитектурата на Древен Рим, от която са запазени значителен брой примери. Систематичното и равномерно разполагане на колони, пиластри и щурцове, също както и използването на полукръгли арки, куполи, ниши и едикули, заменят по-усложнената пропорционална система и несиметричните профили и силуети на средновековните сгради.
Развит първоначално във Флоренция с Филипо Брунелески начело на движението, стилът бързо се разпространява и в другите италиански градове, а впоследствие и във Франция, Германия, Англия и други държави.