Ръкопис на Войнич
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ръкописът на Войнич (на английски: Voynich Manuscript) е тайнствена неразчетена книга, написана през XV в.[1] от неизвестен автор на неизвестен език с неизвестна азбука.
Ръкопис на Войнич | |
Създаден | XV век |
---|---|
Първо издание | неизв. |
Вид | ръкопис |
Ръкопис на Войнич в Общомедия |
Според някои изследвания ръкописът е изготвен в периода 1404 – 1438 г. и за негов автор се предполага алхимикът Никола Фламел (1330 – 1418), а съдържанието най-вероятно описва алгоритъм за производството на философски камък – еликсир на безсмъртието.[2]
За цялото известно време на съществуване на ръкописа той е обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декодират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но също дава живот и на теорията, че книгата е просто една „изпипана“ безсмислена последователност от случайни символи.
Книгата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет.