Савойски кръстоносен поход
военна експедиция от 14 век / From Wikipedia, the free encyclopedia
Савойският кръстоносен поход е кръстоносна експедиция на Балканите през 1366 – 1367 г. Той е породен от планирането, довело до Александрийския кръстоносен поход (1365), и е плод на въображението на папа Урбан V. Воден е от граф Амадей VI Савойски (Зеления граф) и е насочен срещу разрастващата се Османска империя в Източна Европа. Въпреки че е замислен като сътрудничество с Унгарското кралство и Византийската империя, кръстоносният поход е отклонен от основната си цел и се трансформира във военна операция, целяща да атакува Второто българско царство. Там кръстоносците осъществяват малки победи, които преотстъпвват на византийците. Успяват да отнемат някои територии от османците в околностите на Константинопол и на полуостров Галиполи.
Отбелязвайки по-голямото внимание, отделено на България, отколкото на турците, историкът Николае Йорга твърди, че „не е ставало въпрос за кръстоносен поход, понеже тази експедиция по-скоро е приличала на авантюра“.[2] Все пак превземането на Галиполи според Оскар Халецки е „първият успех, постигнат от християните в тяхната борба за защита на Европа и в същото време последната голяма християнска победа [над турците] през целия XIV век.“[3]