Самаряни
From Wikipedia, the free encyclopedia
Самаряните[1] (на иврит: שומרונים) са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина.
Самаряни שומרונים | |
Общ брой | 796 |
---|---|
По места | Палестина: 350 Израел: 400 |
Език | Иврит, Арабски език |
Религия | самаризъм, юдаизъм, християнство |
Сродни групи | палестинци, евреи |
Самаряни в Общомедия |
Те считат себе си за потомци на жителите на Израилското царство, произхождащи от коляното на Йосиф и населявали Самария, област в централната част на древна Палестина. Юдейската традиция смята самаритяните за потомци на кутиите, преселени в Самария след завладяването на Израил от асирийците.
Юдаизмът, който изповядват самаритяните, е различен от ортодоксалния и затова са смятани и за юдейска секта[2]. Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.
В Новия завет притчата за добрия самарянин е една от най-известните притчи на християнството, изразяваща учението на Иисус Христос за добрите дела.
Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.