Санкюлоти
From Wikipedia, the free encyclopedia
Санкюлоти (на френски: Sans-culotte) се наричат революционно настроените бедни жители на Париж от третото съсловие по време на Великата френска революция. Названието им идва от израза sans culotte („без кюлоти“): през XVIII в. мъжете от богатите съсловия (аристократите) са носили кюлоти – къси точно до под коляното панталони, тип брич, с дълги чорапи, а тези от по-нисшите слоеве на буржоазията или от работническата класа са носели дълги панталони.
В предреволюционния период терминът е използван в пейоративен смисъл, а през март 1791 г. се появява в роялистки памфлет по адрес на обикновените бедни хора от народа. Когато започва революцията, това е патриотичното название на парижкото простолюдие[1]:с. 49.
Санкюлотите са хора с всякакви професии – магазинери, пекари, месари, занаятчии – и с различна степен на образование. Те се обличат в работнически дрехи: широки дълги панталони, туника и каскет, а прическите им са с естествена, а не с напудрена и фризирана коса. Те са преобладаващото мнозинство в Националната гвардия – те са тези, които щурмуват Бастилията, по-късно двореца Тюйлери при въстанието от 10 август 1792 и събарят монархията. След 1792 година много държавни служители започват да се обличат като санкюлоти, този стил дори става на мода. Въпреки това мнозина от изявените революционери носят стандартните официални дрехи, например Робеспиер винаги е облечен с кюлоти и е с напудрена коса.
В периода 1792 – 1795 г. санкюлоти образно започват да наричат всички радикално настроени революционери. Силата на масата от санкюлоти играе важна роля в ключови моменти от революцията. След смъртта на Робеспиер санкюлотите губят политическото си влияние.