Светослав Минков
български писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Светослав Константинов Минков е български писател и преводач. Наричан е Баща на българската фантастика.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Минков.
Светослав Минков | |
български писател | |
Минков през 1936 г. | |
Роден | Светослав Константинов Минков
4 февруари 1902 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | 22 ноември 1966 г. (64 г.)
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Работил | книговодител, началник на бюро, библиотекар, редактор, коректор, преводач, драгоман |
Литература | |
Жанрове | разказ, роман, пътепис, очерк, фейлетон, приказка |
Направление | модернизъм, реализъм |
Течение | диаболизъм, фантастика |
Дебютни творби | „Синята хризантема“ (1922) |
Известни творби | „Дамата с рентгеновите очи“ |
Награди | „Нексьо“ |
Семейство | |
Баща | Константин Минков (1863 – 1918) |
Майка | Иванка Бенчева (1868 – 1953) |
Светослав Минков в Общомедия |
Завършил е финансово дело. Журналист с дългогодишна практика, работи и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител, както и в българската легация в Токио. Плодовит писател в редица жанрове, автор на романи, пътеписи, очерци, фейлетони, разкази, приказки, стихове, статии, както и на литературни изследвания.
Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна фантастична книга), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия“ (в съавторство с Константин Константинов). Член е на литературния кръг „Стрелец“ в периода 1925 – 1927 г.
Превежда Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк „Голем“ (1926) и „Белият доминиканец“ (1930), „Хиляда и една нощ“ (1957), „Приказки на Шехеразада“ (1959, 1961, 1963, 1972, 1976) и др.
Член на Съюза на българските писатели. Член на Българската комунистическа партия от 1944 г., наказан с „порицание“ при чистка през 1949 г.[1]
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Удостоен е със званието Заслужил деятел на културата (1963).