Синтетизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Синтетизъм е термин, използван от постимпресионистите като Пол Гоген, Емил Бернар и Луи Анкетен, за да се отличават от импресионистите. Ранният Синтетизъм се свързва с Клоазонизъма и по-късно със Символизма. Терминът идва от френския глагол synthétiser (синтезирам или комбинирам, за да се получи нов продукт).
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Гоген, Бернар, Анкетен и други развиват стила в края на 80-те и началото на 90-те години на 19 век.
Синтетистите се опитват да синтезират три неща:
- Външния вид на природните форми.
- Отношението на твореца към предмета на изобразяване.
- Чистотата на естетическите възгледи свързани с линия, цвят и форма.
През 1890 г., Морис Дени обобщава целите на синтетизма по следния начин: „Добре е да се помни, че картината, независимо дали е боен кон, гола жена или някакъв анекдот, е най-вече плоска повърхност, покрита с цветове, съчетани в определен ред“.
Терминът е използван за първи път през 1877 г., за да сеотличи научния от натуралистичния импресионизъм и след това през 1889 г., когато Гоген и Емил Шуфенекер организират Изложба от картини на импресионисти и синтетисти в кафене Волпини по време на Световното изложение в Париж (1889). Объркващото заглавие свързва картините с Импресионизма. Синтетизма подчертава двуизмерните плоски модели, с което се различава от импресионистичното изкуство и теория.