Сирена (аларма)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сирената е устройство, създаващо силен шум. Сирените за гражданска защита се монтират на фиксирани места и се използват за предупреждение за природни бедствия или атаки. Сирените се използват в превозни средства за спешна помощ като линейки, полицейски коли и пожарни коли. Има два основни вида: механични и електронни.
Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Много противопожарни сирени (използвани за призоваване на пожарникари-доброволци) изпълняват двойно задължение като сирени за торнадо или гражданска защита, предупреждавайки цялата общност за надвиснала опасност. Повечето пожарни сирени са монтирани или на покрива на пожарната, или на стълб до пожарната. Пожарните сирени могат също да се монтират на или близо до правителствени сгради, на високи конструкции като водни кули, както и в системи, където няколко сирени са разпределени в града за по-добро звуково покритие. Повечето пожарни сирени са еднотонални и се задвижват механично от електрически двигатели с ротор, прикрепен към вала. Някои по-нови сирени са високоговорители с електронно задвижване.
Пожарните сирени често се наричат „пожарни свирки“, „пожарни аларми“ или „пожарни клаксони“. Въпреки че няма стандартно сигнализиране на пожарни сирени, някои използват кодове, за да информират пожарникарите за местоположението на пожара. Сирените за гражданска защита, използвани също като противопожарни сирени, често могат да произведат променлив сигнал "hi-lo" (подобно на превозните средства за спешна помощ в много европейски страни) като сигнал за пожар или атака (бавен вой), обикновено 3 пъти, за да не се обърква обществеността със стандартните сигнали за гражданска защита за тревога (постоянен тон) и бърз вой (бърз трептящ тон). Пожарните сирени често се тестват веднъж на ден по обяд и се наричат още „обедни сирени“ или „обедни свирки“.
Първите коли за спешна помощ разчитаха на звънец. След това през 70-те години те преминаха към двутонален въздушен клаксон, който през 80-те беше изпреварен от електронния вой.