Спата
From Wikipedia, the free encyclopedia
Спата (на гръцки: σπάθα; на латински: spatha[1]) е прав дълъг меч с размер от 0.75 до 1 м, използван на територията на Римската империя между I и VI век. Счита се за предшественик на по-късните прави мечове, като каролингския меч[2] и по-късните романски и рицарски меч. Болшинството археологически находки на това оръжие са направени е пограничните римски райони на днешна Британия и Германия.
- Тази статия е за оръжието. За града вижте Спата, Източна Атика.
- Тази статия е за оръжието. За албанската династия вижте Спани (феодална фамилия).
Спата Spatha | |
Съвременна възстановка на лангобардска спата, Бергамо | |
Информация | |
---|---|
Вид | Хладно оръжие |
Тип | Меч |
Произход | Древен Рим |
Арсенал | Келти, Римски легион |
Период | Античност, Ранно средновековие |
Разпространение | Европа |
Широчина на острието | 43 – 61 см |
Дължина на острието | 710 – 810 см |
Обща дължина | 750 – 1000 см |
Спата в Общомедия |
Спата е използвана за военни действия и гладиаторски борби. Първите цитирания (Плиний Стари, Луций Аней Сенека[3]) посочват спатата като оръжие на келтските и германските спомагателни войски. По-късно тя става оръжие на тежковъоръжената пехота[4] и преминава на левия хълбок, докато гладиусът остава като спомагателно оръжие за леката пехота[5]. Постепенно спатата е заимствана и от кавалерията заради обсега си, като кавалерийската спата е със заоблен връх като превенция от самонараняване на ездача или коня, а е използвана само за посичащи удари от седло.