Уади ал Хитан
палеонтологично находище, природна забележителност в Египет / From Wikipedia, the free encyclopedia
Уади ал Хитан (на арабски: وادي الحيتان „Долината на китовете“) е палеонтологично находище и забележителност в мухафаза Фаюм в Египет, на около 150 km югозападно от Кайро.[1] То е включено в Списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство[2] през юли 2005 г.[3] Открити са стотици вкаменелости от най-ранните форми на кита, на archaeoceti (изчезнал подвид). Находището разкрива доказателства за обяснение на една от най-големите загадки за еволюцията на китовете: появата и еволюцията му от сухоземно животно в морски вид. Няма друго място в света, с толкова голяма концентрация и добре запазени фосили[4], за това палеонтологичното находище е добавено в Списъка на ЮНЕСКО за защитени обекти на Световното културно и природно наследство.[5]
Уади ал Хитан | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | Wadi El Hitan |
---|---|
Регион | Арабски страни |
Местоположение | Египет |
Тип | Природно |
Критерии | viii |
Вписване | 2005 (29-а сесия) |
29.270833, 30.043889 | |
Уади ал Хитан в Общомедия |
Фосилните останки, които са намерени в находището не могат да бъдат определени като най-старите, но най-ценното е голямата им концентрация на това място и степеннта им на съхранение. В част от тях дори са открити добре запазени останки от храна, погълнати от китовете. Наличието на вкаменелости на други животни, като например акули, крокодили, риба-трион, морски костенурки и скатове в Уади ал Хитан позволява да се направи реконструкция на околната среда и екологични условия по онова време, което прави находището важно природно наследство.
Първите фосилни останки на китове, са открити през зимата на 1902 – 1903. През следващите 80 години находището буди слаб интерес за проучвания, което се дължи най-вече на трудната достъпност до него. С помощта на автомобили, през 1980-те години интереса към палеонтологическото находище е подновена. Находището често е посещавано от колекционери на минерали и кости, което е причина част от фосилите да бъдат откраднати. Това води до нуждата от защита на обекта, за да бъде спасен от разграбване и унищожение. Останките показват типичните обтекаемое тяло и форма на съвременните китове, но са запазени някои примитивни аспекти на черепа и структурата на зъбите. Най-големият скелет, който е открит достига до 21 m дължина,[6] с добре развити плавници на предните крайници и неочаквано задните им крайници са крака със стъпала и пръсти на, което преди това не е било известно за archaeoceti. Тяхната форма е серпантином, и те са били месоядни. Някои от тези скелетни останки са изложени, но повечето от тях са плитки погребани, което ги прави неустоичиви на ерозията. Уади ал Хитан представя доказателства за развитието на крайбрежния морски живот в продължение на милиони години.