Устица
From Wikipedia, the free encyclopedia
Устица в ботаниката представляват пори, разположени в епидермиса на листата, стеблата и други органи, които улесняват газообмена. Порите са оградени от двойка паренхими, които са отговорни за регулирането на размера на отварянето на устицата.
Терминът обикновено се отнася за целия устицов комплекс, съставен от двойката паренхими и самата пора, която представлява отвора на устицата.[1] Въздухът навлиза в растението през тези отвори чрез газова дифузия и предоставя въглероден диоксид и кислород, които се използват съответно при фотосинтезата и респирацията. Кислородът, произведен като вторичен продукт от фотосинтезата, се изхвърля навън в атмосферата през същите отвори. Също така, водна пара се изпуска през устицата в атмосферата чрез процес, наричан транспирация.
Устицата присъстват в спорофитното поколение на всички групи наземни растения с изключение на чернодробните мъхове. При васкуларните растения броят, размерът и разпределението на устицата варират в широки граници. Двусемеделните обикновено имат повече устица от долната страна на листата, отколкото от горната страна. Едносемеделните (като лук, овес или царевица) могат да имат един и същ брой устица от двете страни на листата.[2]:с. 5 При растенията с плаващи листа устицата могат да присъстват единствено в горния епидермис и потопените листа могат въобще да нямат устица. Повечето дървесни видове имат устица само от долната страна на листата.[3] Размерът на устицата варира сред видовете, като дължината от единия до другия край може да е от 10 до 80 µm, а ширината да варира от няколко до 50 µm.[4]