Федон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Диалогът на Платон Федон (на старогръцки: Φαίδων) е един от големите диалози на автора от средния му период, заедно с Държавата и Пир и бележи своеобразен връх в художественото внушение. Нарича се така по името на разказвача, Федон, един от учениците на Сократ. В този диалог Сократ обсъжда природата на душата, качеството ѝ да бъде безсмъртна, както и движението ѝ в задгробния свят. В края на текста има образно описание на видимия и невидимия, наземния и подземния свят. Този е последният от седемте диалога посветени на края на живота на Сократ (другите шест са: Теетет, Евтифрон, Софист, Държавата, Апология (диалог), и Критий).
В този диалог, в последния ден от живота си, Сократ, в Атинския затвор, беседва с учениците и близките си за безсмъртието на душата. Сократ е осъден от атинските държавници на смърт, че не вярва в боговете и развращава младите. Присъдата се е изпълнявала като осъденият изпие чаша с отвара от билката бучиниш. Тя е силно токсична и за умъртвяване на възрастен човек е нужно да бъдат погълнати 6 – 7 листа от нея. Изпълнението на присъдата се случва по залез слънце, така че Сократ има достатъчно време за последен път да упражни опитността си в намиране на истината. Диалогът има характеристики на литературно произведение. Той е наситен с емоционално напрежение и въпреки предизвестения край, обратите вътре в него и фазите на описаното мисловно и реално действие създават усещане за сюжетност.
Учениците, дошли на сутринта, заварват Сократ с тъкмо свалени окови и той започва размишление за това, че удоволствието и неудоволствието са противоположни неща, но не могат едно без друго. Ако го има едното, вероятно то ще изчезне и ще се появи другото. Докато е бил с белезници е знаел, че ще дойде моментът, когато ще ги свали и ще изпита наслада...с тази подготвяща алегория започва и разказът.