Центрозома
From Wikipedia, the free encyclopedia
Центрозомата е клетъчен органел, който служи като главен организатор на микротубули в животинската клетка, както и като регулатор на клетъчния цикъл. Открита е през 1888 г. от немския биолог Теодор Бовери. Смята се, че този органел се е развил само в еукариотните клетки на животните.[1] Гъбите и растенията имат други центрове за организация на своите микротубули.[2][3] Въпреки че центрозомите имат ключова роля в митозата на животинските клетки, те не са задължителни структури.[4]
Центрозомата е съставена от две ортогонално подредени центриоли, които са заобиколени от аморфната маса на перицентриоларния материал. Този материал съдържа белтъци отговорни за полимеризацията на микротубулите (микротубулна нуклеаза) и прекратяването ѝ включващо γ-тубулин, перицентрин и нинейн. Всяка центриола се състои основно от девет тройки микротубули, както и от центрин и тектин.[5]