Шва
From Wikipedia, the free encyclopedia
Швато (в МФА: ə, наричано латинско малко шва, U+0259, SAMPA: @, X-SAMPA: @. произношение) е звуковото и правописно реализиране на онази междинна средна гласна, която учленително и акустично се намира горе-долу по средата между другите гласни.
- Тази статия е за междинната средна гласна [ə]. За знака "ְ" от Nikud в иврита вижте шва (иврит). За буквата шва вижте Ә.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по фонетика. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Шва | |
Вид | Междинна гласна Средна гласна |
---|---|
Символ в МФА | ə |
Шва в Общомедия |
Шва (покрай други дълги и кратки съгласни) се е срещало в общоиндоевропейския език и е било свързано с редуването на отгласа (промяната на коренната гласна).
В много европейски езици то се появява единствено неударено. Има обаче и изключения като албански, румънски и словенски език, които позволяват и ударени междинни средни гласни. В българския език съществува гласният звук ъ, чиято ударена форма представлява междинна задна незакръглена гласна (близка до полузатворената задна незакръглена гласна) и предава звука [ɤ̞], а неударената – ɐ. Понякога българският звук ъ се транскрибира с шва (ə), което в някои случаи е по-далеч от звуковата му стойност, отколкото ɤ̞ или ɐ.
- албански – ë, например është [əʃt] – е
- български – ударено ъ, например къща [ˈkɤ̞ʃtɐ]; неударено ъ – мъжа [məˈʒɐ]
- румънски – ă, например măr [mər], apă [aːpə], sănătate [sənətate]
- логлан – y
- В немския неудареното 'e' обикновено се произнася като шва, например шва се появява в думи като Mücke [ˈmʏkə], gegangen [gəˈgaŋən] и Dschungel [ˈdʒʊŋəl], но това не се отразява в изписването с буква или диакритичен знак, дори и в думи на иврит. Например само /a/-то в „Salomo“ (Соломон) издава, че неговата ивритска двойка „Schlomo“ между „ш“ и „л“ съдържа шва, което не се изписва; следователно по-рано произношението на „Schlomo“ би трябвало да е било [ʃəloːˈmoː], а не [ʃlˈoːmoː]. Тъй като няма отделна буква за швато, повечето немскоговорещи не знаят за съществуването на този звук.
- В английския швато е най-честата гласна, тъй като множество прости графеми или съчетание от графеми за гласни могат да бъдат приети за този звук в неударени гласни. В някои случаи може да бъде заменено от [ɪ]. Примери:
- ‚a‘ в about [əˈbaʊt]
- ‚e‘ в synthesis [ˈsɪnθəsɪs]
- ‚i‘ в pencil [ˈpɛnsəl]
- ‚o‘ в harmony [ˈhɑɹməni]
- ‚u‘ в medium [ˈmiːdiəm]
- ‚y‘ в syringe [səˈɹɪndʒ] (също и: [sɪˈɹɪndʒ])
- Lincoln [ˈlɪŋkən]
- parlour [ˈpɑːlə] (не в ротичните изговори като американски английски, които произнасят окончанието -er/-our/-or като „r-colored vowel“ [ɚ].
- Във френския неудареното безакцентно ‚e‘ най-често е (обаче закръглено) шва. Примери:
- В кьолския и Ripuarisch-Limburgisch се срещат следните варианти:
- неударено краесловие, като в poppe [ˈpɔpə], Lääve [ˈʟæːvə]
- неударено средисловие, като в pisselisch [ˈpizəlɪʃ]
- неударено опционално средисловие, като в Kerresch [ˈkeʀːəʃ], Kersch [ˈkeʀːʃ]
- неударено опционално началословие, като в esu [əˈzu], su [ˈzu], [ˈzuː]
- леко ударено опционално началословие, като в ene [ənə], ne [nə]
- до ударено началословие, като в ens [ˈəns], [ˈənːs], et [ˈət], enne [ˈənə]
- В португалския се среща шва като неударено ‚a‘.
- В арменския съществува буквата ‚ը‘ за шва. Тя се изписва само в началото на някои думи (и в сложни думи) и в края на думите, където швато образува определителния член. В останалите случаи швато не се предава в писмото.
- В санскрит се обозначава с i.