Шведски език
северногермански език / From Wikipedia, the free encyclopedia
Швѐдският езѝк (svenska) е северногермански език, говорен от около 10 млн. души основно в Швеция и отчасти във Финландия, особено по брега и на Оландските острови [1]. Силно взаимо разбираем e с норвежки и датски. Заедно с други нордически германски езици, шведският произхожда от старонорвежки, общият език на германските племена, живеещи в Скандинавия през ерата на Викингите. Понастоящем това е най-разпространеният северногермански език по брой на говорещите.
Шведски език svenska | |
/ˈsvɛ̂nːska/ | |
Страна | Швеция, Финландия и др. |
---|---|
Регион | Скандинавия |
Говорещи | 10 000 000 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Германски Северногермански Източноскандинавски Шведски | |
Официално положение | |
Официален в | Швеция Финландия Оландски острови Европейски съюз |
Регулатор | Съвет за шведски език Финландски езиков институт |
Кодове | |
ISO 639-1 | sv |
ISO 639-2 | swe |
ISO 639-3 | swe |
Основните области, в които се говори шведски език | |
Шведски език в Общомедия |
Книжовният шведски, който е използван от повечето шведи, е националният език на Швеция, който е еволюирал от централните шведски диалекти през ХІХ век и е установен като официален през началото на ХХ век. Макар различните регионални диалекти, произхождащи от по-стари диалектни говори, все още да се използват, говорният и писмен език са унифицирани и стандартизирани. Някои диалекти се различават съществено от книжовния език в граматиката и речника, и невинаги са взаиморазбираеми с книжовния шведски език.
Най-старите рунически надписи на шведски език датират от края на III век на остров Готланд. [2]