Ямблих
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ямблих (на старогръцки: Ιάμβλιχος, Iamblichos, на латински: Iamblichus, Iamblichus Chalcidensis) е древногръцки философ-неоплатоник от Сирия, ученик на Порфирий и основател на сирийската неоплатоническа школа. Доразвива учението на Плотин и защитава идеята за теургията (от гръцки „благодействие“), представляваща система от упражнения и ритуали, чрез които посветените се уподобяват с боговете. Ямблих твърди, че вън от теургията няма път към божествения живот.
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по философия. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ямблих.
Ямблих Ἰάμβλιχος | |
древногръцки философ–неоплатоник | |
Роден |
около 240 – 245 г.[1]
Халкис, Римска империя |
---|---|
Починал | около 325 г.[1]
|
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Антична философия |
Школа | Неоплатонизъм |
Ямблих в Общомедия |
Диференцира основните понятия на неоплатонизма на Плотин и въвежда схематизма в него. В единното различава „първо единно“ и „второ единно“, което определя като благо. Той различава множество форми и в останалите хипостази на духовно – спиритуалния свят. Изгражда сложна йерархическа стълбица на духовните природи, въвежда промеждутъчни звена между тях, като говори за ангели, демони, герои, за да достигне до човешките души, за наднебесни и небесни богове, които господстват над 12-те световни сфери. Въз основа на тирадата, 12-те небесни богове стават 36 на брой, за да достигнат до числото 360. Така се забърква още повече структурата на действителността изобщо. Ямблих защитава античния политеизъм и оспорва монотеизма на християнската религия.