Адвайта веданта
From Wikipedia, the free encyclopedia
Адвайта веданта (на санскрит: अद्वैत वेदान्त) е подшкола на веданта, една от шестте школи на индуистката философия. Адвайта е монистична система, изложена и разпространена от Ади Шанкарачаря, а за първи път очертана от неговия парамгуру Гаудапада. Адвайта веданта утвърждава единството на атман (душата) и Брахман (Абсолюта, Бог). Ведантическият канон от авторитетни текстове (прастхана трайи), включва Упанишадите, Брахма сутра и Бхагавад гита.
Според веданта човек страда от обвързаността си с материалния свят в кръговрата на преражданията (самсара) и негова цел е да постигне освобождение (мокша). Според адвайта познание (джнана) на истинската природа на човека представлява освобождение. Обвързването с материалния свят произлиза от непознаването (авидя) на истинската природа на човека и следователно премахването на невежеството носи освобождение. Истинската природа на човека, неговата същност и душа, е атман, който е идентичен с Върховния дух на вселената, Брахман, Абсолюта. Който познава истинската си природа, не просто интелектуално, а от опит, става дживанмукта, освободен докато е още жив (в тялото).